Ситуацията на Дунав в шампионата е едновременно тежка и лесна. Тежка е, защото отборът трябва да започне да оправдава доверието и усилията, които се полагат за него. В същото време е лесна, защото е кристално ясна, проста и без нужда от тънки сметки – “драконите” се нуждаят от победи.

Дунав изиграва до момента един противоречив сезон на приливи и отливи. От една страна, русенци са новак в групата, идвайки от Трета лига. При това от североизточната такава, която като ниво и конкуренция е най-далеч от професионалния футбол и адаптацията най-проблематична за всеки отбор, който се изкачи по-нагоре. Сезон 2022/2023 на Втора лига обаче е уникален с едно нещо – изключително отворен е и никога не е твърде късно една грешка да бъде поправена. Има го и обратният момент – впечатлението от всяка добра изява може да бъде скоропостижно развалено.

Нещо такова най-добре описва сезона на “драконите” до момента. Ако видим досегашната статистика на Дунав, русенци редуват напълно противоположни серии от по 3-4 мача и затова в момента се намират почти в идеалната среда на класирането.

Сезонът на русенци досега може да го разделим условно на пет етапа.

Серия 1: Мечтаното начало
Литекс – Дунав 1:3
Етър – Дунав 1:1
Дунав – Марица 2:1

В този сегмент на кампанията Дунав стартира много добре, макар и да имаше късмет в определени мачове, най-вече в Ловеч и Велико Търново, където вторите полувремена не изживяхме най-силните си моменти. Но точките си бяха точки, малко бяха анализите, които предвещаваха такъв ударен старт на сезона, особено с оглед на формацията, с която започнахме кампанията.

Серия 2: Обратно в реалността
Созопол – Дунав 2:1
Дунав – Янтра 0:1
Лудогорец II – Дунав 3:1
Дунав – Добруджа 1:1
Крумовград – Дунав 1:0

В този момент от сезона еуфорията от доброто начало бе заменена от тягостна атмосфера и отчаяние в отбора, което започна от нелепо загубения мач срещу Созопол. Можем само да предполагаме какво можеше да се случи със сезона на Дунав ако не бяха онези нелепи 5 минути след 85-та минута при резултат 0:1. Тогава русенци не само не стигнаха до равен, но и загубиха този двубой. Последва негативна серия от резултати и пълен срив.

Серия 3: Краткото избухване
Дунав – Ботев II 5:0
Монтана – Дунав 1:3
Дунав – Витоша 4:1

Тук Дунав играеше най-добрия и най-резултатния си футбол, но за съжаление това продължи много кратко, което означава, че по-скоро бе моментен емоционален изблик, отколкото стабилна основа, върху която русенци могат да надградят.

Серия 4: Безличното затъване
Спортист – Дунав 5:2
Дунав – Беласица 0:2
Миньор – Дунав 2:0

В тази серия Дунав записа безспорно най-слабия си мач досега в кампанията – загубата от Спортист в Своге, но и срещите с Беласица и Миньор не бяха много по-обнадеждаващи.

Серия 5: Противоречивият път обратно нагоре или застой?
Дунав – ЦСКА 1948 0:0
Струмска слава – Дунав 0:0
Дунав – Спартак Пл 4:2
Дунав – Литекс 1:1
Дунав – Етър 0:0
Марица – Дунав 1:2

Понастоящем Дунав се намира в най-дългата си серия без загуба – цели шест мача. В същото време, дори и тази на теория сравнително положителна серия е противоречива сама по себе си. Факт е, че “драконите” далеч не може да се покрият със слава по няколко причини. На първо място, от тези шест мача успяхме да победим само в два – срещу Спартак Пл и Марица. В някои от тези срещи отборът не игра добре, като например срещу Струмска слава, Литекс или Етър. Тоест, в половината мачове. В допълнение, имахме серия от три поредни домакинства ако броим и последното със Спартак Плевен и трябваше да запишем поне две победи в тази серия.

От положителна страна, Дунав изигра и два от най-драматичните си срещи, които завършиха с победи – срещу Спартак и Марица. В тези мачове отборът загатна макар и бегло за своя потенциал.

Една крачка напред, една назад….

Драматичната, но заслужена победа в Пловдив компенсира някои от изброените по-горе грешни домакински стъпки. Но това означава, че вместо да катерят нагоре, дунавци се връщат винаги обратно на кота нула в средата на класирането. Дори в някои моменти “драконите” флиртуват с долната част на таблицата, въпреки че показателите им от мачовете в някои елементи съответстват на отбор, който трябва да се бори за челото. Дунав е с второто най-добро нападение, но в същото време с една от най-слабите защити. Головата разлика на русенци е сравнима с тази на Крумовград, но разликата между двата отбора е проста – докато избухванията на Дунав са епизодични и само в отделни мачове, Крумовград успява да си вземе мачовете дори и с “половин на нула”. За да може един отбор да се бори за по-добро класиране му трябва точно това – постоянство. По-добре да победиш в пет мача с 1:0, отколкото в един с 5:0.

Мачът със Созопол – последният влак, но за къде?

Образно казано, в момента Дунав се намира на гара разпределителна, на която има три влакови композиции. Първият е експресът към Първа лига и “драконите” вече закъсняват, защото той започна да отпътува от перона. Ако русенци искат да го хванат, още имат шанс, но ще им трябва здрав финален спринт, за да се качат. И доста късмет и постоянство в гоненето. Все неща, които Дунав така и не е успявал да покаже досега през сезона. А и в началото на пътуването русенци не си поставяха за цел да достигнат до тази дестинация още този сезон. Но влакът още е там и ги изкушава да надскочат себе си.

Другият влак е бързият, който води до класиране в подножието на челото. Той е още на коловоза и русенци имат реална възможност да го хванат. За целта не са нужни някакви извънредни геройства, а просто стабилни игри и представяне в рамките на възможното.

Третият е влакът, който води до дестинация, към която никой не иска да отива. Този влак е предназначен за тези, които не успяват да хванат първите два. С успеха в Пловдив, отборът от Русе успя леко да се отскубне, но силуетът на зловещата композиция още е зад гърба.

Така казано, отборът на Дунав отново стига срещата със Созопол в дилема накъде ще тръгне, но и ясна и проста цел – победа. Успехът в Пловдив не би имал особено значение ако не бъде последван от серия от победи, някои от тях в други сложни гостувания, които се задават на хоризонта, като тези в Габрово или Добрич.

Гледайки ход напред

До голяма степен представянето на отбора е функция на контузиите и наказанията. Дунав няма толкова широк състав, както е при Етър например и всяка липса на футболист се превръща в голям, почти нерешим проблем. Русенци трябваше да решават доста задачи в зимната си селекция, но това също не беше лесно, защото по правило играчи между двата полусезона се привличат много трдуно. Някои от трансферите бяха отказани, защото клубът не възнамерява да привлича футболисти за бройката и по-скоро ако не успее да реализира някоя своя цел, мястото остава незапълнено. Въпреки това, Дунав успя да привлече общо шест футболисти – Мехмед Сабри, Дамян Дамянов, Илия Миланов, Емил Янчев, Никола Борисов и Калин Георгиев. Русенци имаха една концепция, която неизменно следваха в трансферите си и това бе да привличат играчи от Първа лига. Дори млади футболисти като Дамян Дамянов и Калин Георгиев идват в Русе от стабилни клубове в Първа лига като Локомотив Сф и Черно море. Причината тимът да следва догматично тази идея също е проста – нивото на Първа лига е много по-високо от това на Втора. Дори само мачовете и тренировките на това ниво, вдигат равнището на футболистите. Тези играчи се прибавиха към вече опитните бойци, които бяха в Дунав от първия полусезон. Отборът успя да обвърже дългосрочно и младите си таланти, които показаха най-голямо постоянство, израстване и желание да продължат нагоре. Въпреки, че както всеки клуб в тези времена, Дунав също се нуждае от свежи финансови инжекции, зимата тимът не беше готов да дискутира оферти за никой от най-конвертируемите си футболисти с мотива, че сега не е времето отборът да прави изходящи трансфери и потенциалът на играчите е много по-голям.

Всъщност, политиката на клуба е подобна както бе в зимната пауза на първия преходен сезон в Трета лига, само че разбира се съобразена с много по-високото ниво на Втора лига. Със сигурност русенци трябва да търсят надграждане през пролетната кампания и то да бъде съпроводено с резултати и по-добра игра, за да си оставят по-малко работа за летния период, където в идеалното развитие на обстоятелствата, ще трябва да се направи допълваща селекция.

При своето отказване от активна състезателна кариера, председателят на УС на Дунав Диян Димов всъщност каза някои важни моменти, с които очерта визията си за краткосрочното и средносрочно бъдеще на клуба. Той заяви, че не вижда бъдеще за Дунав ако отборът се задържи прекалено дълго във Второто ниво и готов или не, клубът в близък период от време ще трябва да пробва атака на Първа лига.

Мотивите за това имат логика и тя е проста. Дунав се издържа изцяло от рекламни и спонсорски договори, както и от способността си да привлича фенове. Във Втора лига нивото на разходите не е драстично по-ниско от това в Първа лига. Например, този сезон Дунав не е пътувал без лагер преди гостуванията си само за много близките дестинации като Разград и Велико Търново. Всички останали гостувания са далечни. Съдийски разходи, такси, административни разходи – всичко е на ниво, което е една идея под това в Първа лига. В същото време, приходите са много идеи под тези в Първа лига. Телевизионните права във Втора лига носят на клубовете по 1100 лева на излъчен мач, докато в Първа лига дори най-малката сума на сезон е около 90-на пъти по-голяма от това, на което може да се разчита като постъпления във втора дивизия. Отделно, спонсорски договори, посещаемост и не на последно място стойността на футболистите ще е много по-различна, ако в Русе отново има елитен футбол. Икономиката е ясна и не е в полза на оставане във Втора лига.

Не на последно място, не бива да забравяме, че Русе е петият по големина град в България. Град с огромен потенциал. В Първа лига с 16 отбора, би следвало да е напълно немислимо, Русе да не присъства и това само по себе си би било показателно за начина на мислене, който властва тук ако се примирим лесно със сегашната ситуация.

Както прекалено дълго оставане в Трета лига не бе опция за Дунав и дори без да бъде напълно готов, клубът се наложи да атакува бързо завръщане в професионалния футбол, така и сега русенци ще трябва да си напишат домашното и да се подготвят за нова, в пъти по-тежка битка. Вероятно от следващия сезон, но пролетният дял на този ще бъде една доста добра репетиция за това, което предстои. Като минимум, той ще даде представа за това какво още е нужно, за да може отборът да достигне необходимото ниво.

Да се върнем на Созопол

Ако трябва да се върнем отново в близкото бъдеще, Дунав ще има трудни мигове със Созопол. Забравете класирането, то няма никакво значение. Отборът на Созопол няма нищо общо с есента и бе подсилен с класни футболисти като Милен Гамаков или Борислав Трендафилов. В отбора си имат и четирима чуждестранни състезатели, които показват доста добри качества. Показателно за всичко това е стартът на гостите, който беше много добър. Ще бъде нужна мобилизация на много високо ниво от всички в клуба – треньори, футболисти, фенове, за да запишем втора поредна победа. Нещо, което не е много типично за нас през този сезон.