Телевизионното отразяване на Втора лига в този си вид носи повече щети на отборите, отколкото ползи

Вчера излезе програмата за следващите пет кръга в професионалния футбол на България. Оставяйки настрана екзотичната идея отборите да научават седмица преди следващите си мачове кога и от колко часа ще играят, в нея прави впечатление и нещо друго.

От пет мача, четири ще бъдат в делничен ден в неудобен час за посещение за феновете. Заради телевизията и защото по някакви странни причини в България мачовете се излъчват като на кино маратон, програмата за срещите е разтеглена от четвъртък до вторник. Мачовете от Втора лига са обичайна жертва, защото едни от най-интересните двубои се избират да запълват програмата в делнични дни следобед, когато няма кой да ги гледа нито на стадиона, нито пред екраните. В замяна на всичко това, клубовете получават по около 1 000 лева на излъчен мач – средства, които покриват под една трета от разходите за организацията на един двубой във Втора лига. Само глобите за жълти картони от един двубой могат лесно да надхвърлят тази сума.

Така например, едно от най-интересните дербита за сезона между Дунав и Спартак Пл беше в понеделник 14:30, което отказа ръководството на русенци дори да опитва да реализира някакви приходи от този двубой и пусна свободен вход за малцината, които можеха да си позволят да гледат дербито.

Така се получава, че типично по български, всички са замесени в система, от която всички губят, вместо да се търсят формули, от които всички да имат полза. Клубовете от Втора лига губят, защото уж имат “някакво” медийно отразяване, но напрактика то е никакво и съществува проформа. Нито мачовете са в някакви гледаеми слотове, нито обзорите, нито има някакъв фокус върху случващото се във втората дивизия. Всичко се прави за запълване на телевизионно време и с минимални усилия. Отборите дори губят средства, защото почти няма възможност приходите от билети да са по-малко от “астрономическата” премия от 1000 лева. От цялото упражнение губи и телевизията, защото в делничен ден в 14-15 часа няма кой да гледа телевизия и неслучайно всички големи медии позиционират в този слот някой евтин сериал, документален филм или телешоп – при всички положения, нещо евтино и неангажиращо. Само, че в случая за удоволствието да се предават мачове в негледаеми часове, телевизията трябва да ангажира техника, персонал, пътувания. Най-губещи са и малкото останали верни фенове по стадионите, които допълнително се гонят с такъв подход. Въпросът е, че щом всички са губещи от цялата тази история, защо изобщо се прави? Това мачове да се дават по телевизията само по себе си не е някаква висша ценност, за която всички трябва да се прекланяме. Излъчването по телевизията трябва да има икономически, маркетингови и социални ползи за развитието на играта, а не да се прави само за себе си. Нищо от това не е факт що се отнася до отразяването на Втора лига.