Пенчо Милков: Най-големият проблем на Русе е дългогодишното му недооценяване

пенчо милков

Г-н Милков, изминаха почти две години от мандата ви. Удобно ли е креслото на кмета на Русе?

-Не ми остава време да мисля в тази насока.Задачите са много, има такива, които трябва да се решават всекидневно, има стратегически цели за града, има въпроси, започнати преди мен, които трябва да продължа, и големи цели, които си поставяме. Не е лесно, но си мисля, че нещата, които вършим, ще бъдат полезни за хората и за самия град.

Радвате ли се, че се включихте в местните избори през 2019 година? Виждайки резултатите на БСП на последните парламентарни избори, най-вероятно нямаше да сте в парламента?

Да бъдеш кмет на родния си град е най-голямата чест и отговорност. Бил съм общински съветник и никога не съм си поставял за цел да бъда кмет. Съвсем битов въпрос ме направи съветник – стоях три дни и две нощи пред детската градина, за да си запиша първото дете в градина. Видях много неща, които могат да се оправят. Тогава приех да се занимавам изобщо с обществена работа – тръгвайки от частното, навлязох в общото. Четях много, защото съм юрист, запознавах се с всяка една точка. Два пъти съм отказвал да бъда номиниран за народен представител. Когато се съгласих да отида в парламента, за себе си очаквах, че отивам да участвам в процес,  който да промени и държавата. Оказах се в група, която няма тази сила, не бяхме управляващи.

-Но имахте голяма парламентарна група.

Много голяма беше. Аз имам много изказвания, вземах отношение, подготвях се по законопроектите, четях всички становища по тях. В крайна сметка да съм депутат не ми е самоцел. Особено след като не мога да видя собствената си полезност. В работата ми на общински съветник видях много неща, които трябва да се подобрят в общината. Затова съм и кандидатствал. Когато го направих, не беше сигурно, не ме беше издигнала управляваща партия, за да съм сигурен, че ще се случи. Исках да направя опит в най-силните си години да дам нещо от себе си. Виждах конкретни неща, които могат да се подобрят и градът да се въздигне, защото Русе линее от 30 години. Губи население, авторитет и позиция в страната. Затова поех тази отговорност. Аз съм юрист по професия, правото е моят живот.

Проблемът с детските градини ли беше първият, с който се заехте, когато станахте кмет?

Проблемът с приема в детските градини беше решен, когато бях общински съветник. Тогава гласувахме създаването на електронна система за прием. Направих електронни дневници в детските градини. В момента родителите на децата в градините трябва да могат да ползват подобни услуги, както тези на децата в училищата.

В първото си слово като кмет на Русе призовавате през следващите четири години да се ръководите от 4 принципа – единение, компетентност, прозрачност и почтеност. Успяхте ли?

Във всяко едно решение спазвам тези принципи.  Направихме много стъпки за прозрачността, защото тя е ключова. Давам ви пример със забавените преписки, аз съм пускал писма като адвокат, като съветник и като гражданин. С месеци не получавах отговори. Не става въпрос за сигнали, свързани със счупени лампи, на това няма какво да се отговори – включваш го в графика за поправки. Когато станах кмет, сложихме един бутон за сигнали на сайта на общината, и сега, като входираш сигнала си, независимо дали на хартия или онлайн, получаваш персонален код, с който можеш да проследиш движението му. Както при куриерските услуги, можеш да провериш къде е пратката. В сайта се вижда кога е минала през кмета, през секретаря, при кой зам.-кмет и в кой отдел се забавя. Ето прозрачност, при която гражданите могат да видят кой им бави процедурата.

Много държах за разходването на средствата да отговарят заместник-кметовете. Затова в първия момент, в който имах заместници, ги направих възложители на обществените поръчки. Аз не разходвам средства. Всеки заместник-кмет ръководи ресор, подобно на министерство. Изразходването на средства е свързано с начина, по който се работи. Наложих им принципи на работа, които доведоха до постигането на цени, които са по-ниски от цените, постигани преди години при всеобщо покачване.

Това не е ли избягване на отговорност?

Не, в никакъв случай, това е носене на отговорност по различен начин. Нима министър-председателят подписва всички обществени поръчки? В този момент, в който не извършвам технически въпроси, аз съм из града, между хората, имам възможност да отида до министерствата в столицата. Постигаме цени, много по-ниски от преди. На едни процедури, при които преди е имало по един участник, сега има пет, процедурите се обжалват, защото фирмите не се притесняват. И аз съм горд от това.

Може ли да се каже, че работите в комфортна среда? Опозицията ви атакува по време на заседанията на местния парламент, които са веднъж в месеца, а от медиите сякаш няма остри въпроси. Изглежда, че работите като в екип за разлика от други общини, където кметовете работят под напрежение.

Под огромно напрежение се работи. В никакъв случай не съм съгласен. Може да направим сравнение сред всички 265 общини дали има друг кмет, който да работи с 10 политически сили в местния парламент. От общо 51 съветници групата, която ме е издигнала, има 15. Много внимавам с внасянето на всяко предложение. Тези, които са сложни, ги обяснявам предварително на гражданите и пред групите. Никога не се държа надменно с колегите си. На всеки съветник обяснявам, всеки е добре дошъл в кабинета ми. За атаките също може да направим сравнение – има ли друг кмет, който две години след изборите ежедневно да е нападан с лъжи и нападки в интернет.

Говорите за социалните мрежи?

-Говоря за една непрекъсната и целенасочена политическа борба.

Какво отговаряте на хората, които ви обвиняват във фейсбук групите за всеки дребен или голям проблем?

Нормално е гражданите да обръщат всеки проблем към кмета, защото той е като домоуправител. Има лекари, продавачи, собственици на фирми…. Никой не е длъжен да познава Закона за държавната администрация. Те са си избрали кмет и той трябва да познава закона. Затова и всеки си казва проблема на мен. И дори когато това не е в компетенциите на кмета, той трябва да намери начин да го реши. Целта ми е да покажем на русенци какво сме направили. Ако хората са заснели нещо, което е счупено и ние сме го поправили, го показвам в социалните мрежи. Например миналата година сме изчистили страшно много нерегламентирани сметища и сме възстановили територии, които бяха в ужасно състояние – между села и из покрайнините на Русе. Не е видимо, а е важно – нека го знаем. И нека пазим.

Да ви върна отново към първия ви ден като кмет. Тогава сте казали също, че си представяте след четири години проблемът с въздуха да бъде решен. Минаха две години и вие излязохте на протест? Провал или немощ стои зад този личен акт?

Гражданите излязоха на протест, а аз отидох при тях. Въздухът на Русе е изключително важен в дневния ми ред. Да си спомним, че в града ни нямаше сензори за органични замърсители. Успяхме да осигурим такива. В момента правя процедура за дооборудване на още една станция за органични замърсители. Образно казано, си измихме очите и виждаме какво е реалното състояние. Преди това имахме само станции за фини прахови частици. Има голяма разлика между това дали сензорът го измерва, че е с наднормени вещества, защото фирмите отричат, но хората усещат тази неприятна миризма. Затова излязох на площада. Оттук нататък държавата трябва да осигури постоянен мониторинг, има една много съвременна станция, която след наша активност ще бъде в Русе 4 пъти в годината за по 2-3 седмици, което е около 60 дни. Аз искам тази станция да е постоянно тук. Другото важно, което искаме, е да се намалят нормите за органичните замърсители – кога се приема, че има наднормено замърсяване, и държавата да намали интервала на замерване. В момента се замерват повечето норми на 1 час. Ние сложихме камери над предприятията, които си мислим, че са вероятни източници на тези неприятни миризми, и се вижда как се изпуска залпово през нощта за 30-40 секунди някакъв дим. Когато нормата за измерване е един час, този дим се разнася от вятъра. Наднормено замърсяване ще може да се установи при съкращаване на интервалите на измерване и намаляване на допустимите от закона количества на емитираните вещества. В момента такова няма според сегашните норми, но има неприятна миризма.

Камерите са го заснели, но какво следва?

По закон кметът се грижи за нивото на фините прахови частици. За тях сме осигурили още две станции и така станаха общо четири. Направихме четири водни каптажа, купихме девет машини, които под налягане мият улиците с препарат и вода за стотинки на кубик. Учените твърдят, че това е борбата срещу фините прахови частици. Заради това се наложи да въведем и екологична компонента в данъка на МПС, което е супер непопулярна мярка. Налагаме и глоби през зимния период, когато се установи, че се горят нерегламентирани вещества. Законът задължава кмета да извършва такива проверки и да глобява. През последните две зими сме наложили над 100 такива глоби, когато е установено, че се горят гуми и други, вредни за гражданите вещества. За намаляване на фините прахови частици сме направили много, но по отношение на миризмите, които идват от промишлеността, кметът може да бъде единствено говорител на града. Затова призовах Русе да се надигне, а не да пишат 15 души във фейсбук. Когато приемахме програмата за въздуха, обявих обществено обсъждане – за съжаление дойдоха 7 души, въпреки че популяризирахме това два месеца по-рано. Важно е да можем да различим докъде са възможностите на кмета и кога трябва да се мобилизираме като общество.

Но като кмет и администрация сте направили всичко възможно?

Работим активно.

Въздухът ли е най-големият проблем на Русе?

Не само.

А кой е най-големият?

Дългогодишното недооценяване  на Северна България от централната власт. Ако погледнете разпределението на европейските фондове, не говоря само за последното управление. Преди промените в България е действало регионално развитие с планиране. След промените, особено след влизането ни в ЕС, виждаме бум в определени райони, където или правителството налива много средства, или даден човек е много качествен и успява да привлече средства. Ако сега погледнем картата, на север от Балкана са влезли в пъти по-малко европейски средства, инвестирани са в пъти по-малко публични средства за инфраструктура. Изпратени са много по-малко инвеститори.

Как си го обяснявате? Русе е бил управляван и от ГЕРБ.

Дълго време икономическото развитие се градеше на желанието на инвеститорите и способностите на хората от конкретния район. Когато имаме държавно управление, то трябва да развива равномерно регионите си. Не може в един град да налееш стотици милиони, за да покажеш, че има такъв град, а другите да ги оставиш сами да се оправят. Миналата година поисках от правителството да изпратят една станция за въздуха, те имат 6 мобилни държавни. Министърът на околната среда излезе публично и каза да си намеря станция, има бюджет. Ние намерихме, кандидатствахме и я наехме. Сега я дооборудваме. Това нормално ли е? За мен не е. Държавата трябва да планира развитието на регионите. Искаш да развиваш корабостроене в Русе, да направиш голямо пристанище… Това трябва да е голямата картина, която да се вижда и от държавата. Русе беше изключително индустриализиран град. След приватизацията някои заводи бяха затворени и това създаде трудности. На това държавата не отговори.

Един от всичките резултати е загубеното дело, заради което трябва общината да плати половин милион. Как се стигна до него и нямаше ли как да бъде предотвратено?

Година и половина водихме делото и фирмата спечели, защото е извършила строителни дейности в повече от договора, който е сключен. Били са възлагани дейности извън договора за обществена поръчка. Съответно те са доказали, че са ги изпълнили. Това е съкрушително. За нас е голяма сума.

Как ще се отрази върху русенци този половин милион?

Както и другите 10 милиона лева през миналата година, когато правителството ни наложи финансови корекции. Нормално е да има такива, когато си се забавил с изпълнението. При нас финансовите корекции са заради незаконна методика за оценка, незаконно отстраняване на участник, нарушаване на конкуренцията. Направих миналата година таблица, която предоставих на медиите, но за жалост потъна в потока. Непрекъснато правя на звената независими одити, които дават становища как работи всяко едно звено и какво трябва да се подобри. След това ми дават оценка дали са изпълнени указанията и така се подобряват звената. В края на всяка година качвам одитите по звена, за да може хората да се информират.

-Наскоро сравнихте тировете, преминаващи през Русе, с танкове. Имахте среща със служебния премиер Стефан Янев. Какво ви обеща той? 

Проблемите и възможностите на Северна България са недооценени. Говорил съм и с министри от редовното правителство. Столицата е твърде далеч. Виждам как е и при колегата във Видин, но тук е особено състоянието. За една година са минали 864 000 тира в двете посоки през Русе. Всеки тир има теглото на един среден танк. Това са колосални неудобства за града ни – газове, блокират пътища към населените места и индустриалните ни зони. Въпросът с тировете е комплексен. Трябва да се отвори този ро-ро терминал, който е действал навремето, сега областната управа и румънската държава работят в тази посока. Той ще реши част от проблема. Ще приеме около 250 камиона на ден, а ние имаме средно 2300 камиона дневно. Много мерки могат да се приемат в начина на преминаване на граница между две европейски държави. Контролът може да е различен.

Ще останат ли част от таксите за “Дунав мост” в Русе?

Това казах и на министър-председателя. Част от таксите трябва да остават в Русе, защото градът е точка, през която камионите от цялата страна се събират. Това е огромен трафик, който идва от различни малки пътища. Отделно през Русе минава огромният камионен трафик от Турция. В Русе бяха посланиците на Индия и на Иран, защото техните превозни средства минават през града. Това е огромната тежест върху нас.  Тези такси ще ги използваме за подобрение на инфраструктурата, която е увреждана от камионите. Сега ще направим с общински пари пак ремонт на два държавни пътя, които са станали коловози. Хората очакват да реагираме. Ние реагираме, но е работа на парче. С тези такси ще има програма за инвестиции обратно в инфраструктурата. Трябва да направим и един голям паркинг, след което да се забрани изобщо спирането в рамките на общината и камионите, преди да минат границата, да спрат там. Общината има терен, предложили сме го на държавата и на частни инвеститори, но нямаме ресурс сами да го направим.

Изпратихте писмо до народните представители в 46-тото НС. Срещнахте ли подкрепа от тях и очаквате ли подкрепа и от новите русенски депутати?

Бил съм народен представител и знам какво може да свърши всеки депутат. Затова няма да спра да ги търся. Имах надежда да има стабилно правителство, поканих ги, но не се случиха нещата. Които и да бъдат избрани сега за народни представители, ще ги поканя, защото нямам право да ги разделям. Бил съм опозицонен депутат и съм помагал. Понякога депутатите от опозицията са много по-полезни от тези, които са в управляващото мнозинство. Ще търся подкрепата им.